почви
В Ботевградското поле има и подпочвени води. Те са всмукани в наносните отложения на реките. Водоносни са чакълесто-песъчливите хоризонти. Нивото на тези води е близо до повърхността и на места причинява заблатявания. Извършва се и водочерпене посредством сондажни пробиви.
В планинската част на котловината преобладават кафявите горски почви. Те се образуват върху разнообразни по състав скали под въздействието на горската растителност и по-високата влажност - над 800 м надморска височина. Тези почви са плитки, леки, рохкави, с кафяв цвят. Плодородието им не е голямо. Почти навсякъде са заети от естествени гори, а където горите се изсечени - от пасища и ливади. Сивите горски почви са разпространени в по-ниските планински части - до 800 м. Те са характерни и за летовище "Зелин". Естественото им плодородие не е голямо, но са подходящи за овощния, лозя, картофи и др. Алувиално-ливадните почви са разпространени по теченията на реките Бебреш, Калница и техните притоци. Образувани са при условията на овлажняване, от разливането на реките, и богата ливадна растителност. В тях ежегодно се натрупват минерални вещества, поради постоянното заливане с речни води. В полското землище на Ботевград тези почви са най-широко разпространени. Върху тях, при правилна обработка и наторяване, дават добри добиви царевицата и пшеницата, както и ливадните култури.
Природно богатство за нашия край е и естествената горска, храстовидна и тревна растителност. Обширни са буковите гори.Техният пояс е добре запазен. Варира от 700 - 800 м надморска височина до 1 400 - 1 500 м. Гората обвива планинските склонове на речните долини на планините Било, Мургаш и Ръжана. Вековни гори има по долината на Ечемишка река. В местността "Равна мъртвина" се намира най-старото буково дърво, с височина 26 м.
В по-ниския пояс, до 700 - 800 м, са разпространени дъбови гори - главно в Предбалканските ридове. Следи от дъбрави има и в полето. В местността "Конаревец", до 50 те години, имаше дъбове, на които се възхищавахме като деца. По клоните им се виждаха щъркелови гнезда. От т.нар. "стубли" бликаше изворна вода. Днес единични групи дървета от дъб или цер има в защитената местност "Дренето". Благунът, церът и габърът, наричан от местните жители "свинака", са разпространени и в ниските части на ограждащите планински ридове. Покрай реките и в усойните долове и дерета растат леска, върба, топола и елша. Под сенките на дъбравите или по припечните места са разпространени къпини, ягоди, много видове гъби и билки. Залесените места са главно с иглолистни дървета - черен бор, смърч, ела. На фона на по-светлозелените широколистни гори, те се очертават като тъмнозелени петна и създават пъстрота в общия фон. През есента се открояват ярко сред жълтеещите широколистни видове. От дивите плодни дървета и храсти се срещат круша, киселица /дива ябълка/, глог, трънка, шипка и др.